Доц. д-р Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for21.65publ
Резюме. Настоящата статия разглежда българската публична политическа реч като предизвикателство пред специалистите преводачи и като поредица от политически послания към млади хора, обучавани в българските висши учебни заведения. Коментира се рецепцията на клишираните конструкции, както и моделите на речевата агресия, силно застъпени в различни дискусионни формати, като предизборни студиа, парламентарен контрол, публични телевизионни дебати, в които се поставят важни за обществото въпроси. Представени са и анализационни наблюдения върху кандидатпрезидентската надпревара през 2021 г. И възприемането на политическите послания от участниците в надпреварата. Основният извод, към който води научното изследване, показва, че както за българите, така и за чужденците проблем представляват граматически верни оформените изреченски конструкции, зад които обаче има минимална информация. Изследването потвърждава и хипотезата, че чуждестранните студенти в България разпознават редица общи черти между политическата реч у нас и политическата реч в родните им държави. Клишетата и речевата агресия присъстват като компонент в световната политическа реч, която задава модели и на българското публично говорене. Сходен извод се налага и при взаимовръзката между политическото и журналистическото говорене, при което се очертава близост по отношение на: неумението да се изслушва събеседникът; отговори от политиците, които заобикалят въпросите на журналистите, преекспониране на аза и др.
Ключови думи: политическа реч; речеви клишета и речева агресия; идентификация по езика
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
