ПОГЛЕД НАД БАЛКАНИТЕ
Принос към културната история на източна Румелия (из епистоларното наследство на фамилията Богориди)
Резюме. В статията се представя неизвестно писмо от епистоларното наследство на фамилията Богориди на френски език в ръкописен оригинал, изпратено от Емануил Богориди до неговия чичо Александър Богориди, от 12 юни 1879 г., съхранено понастоящем в колекцията на Българския исторически архив при Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Разгледани са извороведските и археографските аспекти на новооткрития документ. В съдържателно отношение е представена предисторията на идеята за създаването на музей, библиотека, архив и университет в Източна Румелия и привличането за тази кауза на един от най-известните европейски учени слависти в лицето на Константин Иречек. Чрез публикуването на писмото на български език за първи път то се включва в научно обращение.
Ключови думи: Емануил Богориди; Александър Богориди; Константин Иречек; епистоларно наследство; Източна Румелия
Русалена Пенджекова-Христева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
ЦИВИЛИЗАЦИОННИ ГРАНИЦИ
Комшулукът (културно-историческото наследство на толерантността и съжителството)
Резюме. Настоящата статия се фокусира върху всекидневното преживяване на толерантността между различните етнически и религиозни общности в България. Съвременните политически употреби на етнорелигиозните различия според нас не водят до необходимостта да откриваме нови механизми на съжителство, а изисква изследване на вече придобит исторически опит и вплитането на тези способи в новите реалности.
Ключови думи: толерантност; етнически общности; религиозни общности; механизми на съжителство
Веселин Тепавичаров, Надежда Жечкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Nationalization of the Russian Army on the Romanian Front in 1917 – 1918
Abstract. At the end of 1917 and the beginning of 1918, the process of the nationalization of army units took place on the Romanian Front of the Russian army. In conditions of army disintegration, in order to keep the front fighting against the Central Powers, the Russian Command planned to create two Ukrainian, two Polish, one Muslim corps, as well as Belarusian, Lithuanian, Moldovan, and Siberian military units. During the nationalization of troops on the Romanian Front, the entire corps and divisions, as well as smaller military units were given over to Ukrainization, Polonization, Muslimization, etc. Based on archival documents, the article identifies the numbers of major military units, smaller units and subdivisions intended for nationalization, and traces the course of nationalization. The causes of failures of the nationalization process were determined, and the fates of the nationalized formations of the Romanian Front were traced.
Keywords: World War I; Russian army; Romanian front; nationalization; Ukrainization; Polonization; Muslimization
Artem Papakin
Taras Shevchenko National University of Kyiv (Ukraine)
Задграничното строителство на „Техноекспортстрой“ през 60-те – 80-те години на ХХ в.
Резюме. От дълги години в общественото съзнание в България се е формирала единствено романтичната представа, вкл. създавана чрез публични изказвания на Тодор Живков, за „Техноекспортстрой“ единствено като за изключително успешно предприятие с принос за социално-икономическия подем на развиващите се страни, които скоро са се освободили от колониален или подмандатен статут, и осигурило щедри валутни постъпления в държавната хазна. Настоящата статия има за цел да проучи доколко мащабни и печеливши са неговите реализации, какви рискове са поемани и дали те са водили до пробиви или до загуби, до каква степен отчетените резултати се дължат на самостоятелна инициатива и дейност. За постигането на тези цели е направен критичен анализ на запазените архивни документи на организацията, със съпоставяне на данните с тези на ръководството на БКП, на Министерството на външната търговия и чуждестранни специализирани издания, които, също поради икономически интереси в развиващите се страни, публикуват информация за сключените договори за строителство на индустриални обекти.
Ключови думи: Студена война; българско задгранично строителство; „Техноекспортстрой“; развиващи се страни
Ирина Григорова
Институт за исторически изследвания – БАН
ДОКУМЕНТАЛНО БОГАТСТВО
Синурнамето на Кричим от средата на XV в.
Резюме. Текстът има за цел да представи превод на документ от септември 1451 г., определящ границите на землището на Кричим като мюлк на великия везир Чандърлъ Халил паша, контекстуализирайки информацията в него с публикуваната и коментираната досега относно региона както като стопанска база на споменатия мюлк/вакъф, така и като хоризонтална структура, в която личат взаимодействия между селищната и мрежата на религиозната инфраструктура.
Ключови думи: Мехмед ІІ; Чандърлъ Халил паша; Кричим; синурнаме
Дамян Борисов
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
Филиал „Любен Каравелов“ – Кърджали
РЕЦЕНЗИИ И АНОТАЦИИ
Българите в анархисткото движение в Южна Украйна
Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с.
Олег Бажан
Университет „Киево-Могилянска академия“ (НаУКМА)
Най-добри практики в градоустройството и в реставрацията на архитектурна украса – две нови книги за сецесионовите сгради в Дунавския регион
Екатерина Дикова
Институт за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН
ХРОНИКА
Международна научна конференция „Всекидневният живот в средновековна България“
Либератос, А. (2019). Възрожденският Пловдив: трансформация, хегемония, национализъм. София: ИК „Гутенберг“, 752 с.
Елена Костова
Институт за исторически изследвания – БАН
Влезте в системата, за да прочетете пълната статия
